Будизъм
Причините за страданието
Отговаряйки на втория въпрос, за причините за страданието, будизмът прибягва до психологически анализ и метафизически спекулации. „И ето я благородната истина за причината за страданието. Наистина тази причина е страстната жажда, предизвикваща преражданията, която е съпроводена е плътски удоволствия и търси удовлетворение ту тук, ту там: Това е стремежът за удовлетворяване на сетивата, стремеж кьм благосъстояние."
Още Упанищадите сочат причината за страданието. За тях вечното е блаженство, а преходното е мъчително. Йо вай бхума тад амртам аняд артам Вечно неизменното е истина, свобода и щастие, а светът на раждането, на старостта и смъртта е подложен на страдание. Скръбта съществува именно защото всички неща са преходни. Те изчезват, щом се появят. Законът за причинността обуславя цялото битие, което се намира в състояние на непрекъснато ставане, възникване и изчезване. „Три неща, о, царю, не можеш да откриеш в света. Това, което - било то съзнателно или несъзнателно - не е подчинено на упадък и смърт, това не можеш да намериш. Такова качество на нещо органично или неорганично), което да не е непостоянно, няма ла намериш. И в най-висшия смисъл няма такова нещо, което да притежава битие" (Милинда-панха IV.7.12). „А какво е преходното, о, монаси, мъчително ли е то или приятно? -Мъчително е, учителю" (Маджджхима-никая III.19). Мъката и преходността са едно и също. Желанията причиняват страдание, тъй като ние желаем това, което е непостоянно, изменчиво и подложено на гибел. Именно непостоянстна предмета на желанието предизвиква разочарование и съжаление. Всички удоволствия са преходни. Основното положение на будистката система, което се състои в това, че животът е печал, е заимствувано догматически от Упанищадите.
Буда твърди, че няма нищо постоянно и че ако постоянното заслужава да бъде наречено Атман, тогава нищо на земята не е Аз. Всичко е анатма, ие-Аз. „Всичко е непостоянно; тялото, усещането, възприятието, нагласите (самс-кара) и съзнанието - всичко това е печал. Всичко това е не-Аз. Нищо от тях не е действително. Това са само привиднос-ти, лишени от същност или реалност. Това, което разглеждаме като аз, е серия от празни видимости, твърде незначителни, за да се води борба заради тях. Ако хората се карат заради тях, това става поради незнание. От какво съществуващо се появяват старостта и смъртта, от какво зависят те? Веднага щом настъпи раждането, се появяват старостта и смъртта, те зависят от раждането... Когато незнанието намалява, намаляват представите, а когато пресъхват представите, изчезва тревогата" (Лалитавистара). Незнанието е главната причина, поради която се появява лъжливото желание. Когато се достигне знанието, настъпва краят на страданието. Незнанието и лъжливото желание са теоретичната и практическата страна на едно и също явление. Празната абстрактна форма на лъжливата воля е незнание, конкретното осъществяване на незнанието е лъжлива воля. В действителния живот и едното, и другото са единни. За будистите, както и изобщо за индийските мислители, познанието и волята са така тясно свързани, че между тях не се прави никаква разлика. За обозначаването на мисълта и волята се употребява една и съща дума „четана". Както ще видим, на упражняването на мисълта се гледа като на подготовка за пречистване на сърцето и волята. Непознаването на истината е предварителното условие за всеки живот. Достатъчен е един ясен, проницателен, задълбочен поглед, за да усетим, че в света няма нищо такова, към което си струва да се стремим; не си струва да търсим нито жена, нито деца, нито слава, нито чест, нито любов, нито богатство. „Защото всичко, което съществува, когато го постигнем, се оказва недостатъчно"
Преди две хиляди и петстотин години Буда формулира една забележителна динамическа философия, философия, която сега се пресъздава в резултат на откритията на съвременната наука и подвизите на съвременната мисъл. Електро-магнитната теория за материята предизвика революция в общото разбиране за природата на физическата реалност. Действителността вече не е неподвижно вещество, а лъчиста енергия. Аналогични промени се извършват и в света на психологията и наименованието на една от последните книги на Бергсон - „Енергия на духа", свидетелствува за промяната в теорията на психичната действителност. Буда, на когото преходността на предметите, безкрайното изменение и превръ-лане на вещите правят огромно впечатление, формулира лплософията на изменението. Той свежда субстанциите, дулата, монадите, нещата до сили, движения, последователни ледове и процеси и предлага едно динамично разбиране за действителността. Животът не е нищо друго освен серия от лрояви, ставания и изчезвания (патубхиво-уппадо). Това е Хераклитов поток. Светът на усещането и на науката се прос-пра от единия миг до другия. Това е непрекъснато възобновяващ се кръговрат на раждане и смърт. Каквато и да е продължителността на всяко състояние на битието - кратко като Злясъка на мълнията, или дълго като хилядолетие, - то вина-:и е възникване. Всички неща се променят. Всички будистки школи са съгласни, че няма нищо човешко или божествено, което да е постоянно. Буда произнася реч за огъня , представляващ олицетворение на безкрайния поток на възникването, наричан свят (Махавагга 1.121).
Макар привидно огънят да остава неизменен, всеки след-ващ момент той е друг, не същият. Течението на реката се поддържа от все по-нови и нови води. Възникването на всичко, което съществува, е централният проблем за будизма. Абсолютната реалност не е свойство на каквото и да било на земята. „Не е възможно това, което се е родило, да не умре." ..Всичко, което е подложено на възникване, подлежи също и на разруха" (Махавагга 1.23). Умирането на всичко родено е необходимо и безмилостно. Разликата е само в степента на продължителност на живота. Някои могат да съществуват години наред, а други - само за кратко време. Изменението е същността на действителността. В света няма нито постоян-ство, нито тъждество. Съществува само предаване на силата. Тази представа е възникнала от размишлението за съзнанието и за видимата преходност на всички неща в природата. Непрекъснатото изменение е особеност на нашия съзнателен живот. Живата вселена е отражение на нашия дух. Всяко отделно явление е само звено във веригата, преходна фаза в еволюцията, а няколко вериги образуват едно цяло, дхарма-дхату, или духовна вселена. И тук Буда се придържа към златната среда. „Този свят, о, Каччана, изобщо се осно-вава на раздвоеността, на основанието „това е" и „това не е". Но, о, Каччана, за всеки, който разбира според истината и мъдростта как възникват нещата в света, за него няма „това не е"... За онзи, Каччана, който възприема според истината и мъдростта, така преминават нещата в този свят, за него в този свят няма „това е". „Всичко е" - това е едната крайност, о, Каччана, „нищо не е" - това е другата крайност. Истината е посредата" . Това е възникване без начало и край. Няма ста-тичен момент, когато възникването се превръща в битие. Едва успяваме да възприемем атрибутите на името и формата, а те вече са се превърнали в нещо друго.
Как се научаваме да мислим за нещата, а не за процесите в тяхното абсолютно протичане? Това става, като си затваряме очите пред събитийната последователност. Приемаме едно изкуствено отношение към събитията с помощта на дисекция на потока на измененията и наричаме това изкуствено сечение вещ. Самотъждествеността на нещата е нереална. От условията и отношенията ние създаваме една привидно устойчива вселена. След като имаме работа със света, трябва да употребяваме отношенията между различните видове същност и качество, цяло и част, причина и следствие, които взаимно се проникват едно друго. Осемте главни относителни понятия, които поради незнание ние смятаме за абсолютни, са възникване и прекратяване, прекъснатост и непрекъснатост, единство и множество, идване и оттегляне. Дори модусите на съществуването и несъществуването зависят един от друг така, че единият е възможен единствено когато се съотнесе с другия. Всички тези отношения са случайни и незадължителни. Те не са истинни, както би казал Кант за нещата в себе си. Те действуват само в нашия свят, т.е. в света на явленията, или феномените. Когато разглеждаме тези ограничени и относителни понятия като абсолютно истинни, ние ставаме жертва на незнанието и това е причината за трагедията на живота. Когато познаем истината за нещата, ще разберем колко нелепо е да се абсолютизират отделните продукти в безкрайната серия от превръщания (паринама).